theme-sticky-logo-alt
theme-logo-alt
567-млн-лв.-е-филантропският-потенциал-на-българското-общество

567 млн. лв. е филантропският потенциал на българското общество

49% от българите вече са готови да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки, показва актуално проучване Предизвикателствата, които засегнаха региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през последните две години – глобалната пандемия, климатичната криза, а сега и войната в Украйна, доказаха повече от всякога колко решаваща роля има филантропията в изграждането на силно гражданско общество. Близо 6 от 10 граждани в региона на ЦИЕ вярват, че настоящите предизвикателства изискват по-голяма обществена ангажираност пишат от Български Форум на Бизнес Лидерите. България също има огромен филантропски потенциал, един от най-големите в ЦИЕ. Това се казва в изследване, проведено от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe и партньори, според което българските граждани биха могли да даряват почти двойно повече отколкото в момента. Въпреки това различни данъчни и правни пречки продължават да възпрепятстват развитието на социалната отговорност в страната. Данните, събрани от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, показват, че 49% от българите вече са готови да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки. Също така, компаниите все повече започват да прилагат отговорни и устойчиви практики, мотивирани от нарастващата информираност сред служители, инвеститори и потребители. 50% от българите правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на 235 млн. лева (140 лева на дарител), 42% даряват продукти като лекарства и храни, а 32% от българите са участвали в доброволческа дейност през последните 12 месеца. Въпреки това, филантропският потенциал на българското общество е много по-висок – при подходяща мотивация и премахване на пречките гражданите биха могли да даряват до 567 млн. лева за социални каузи годишно, което е над двойно повече отколкото даряват сега, се казва в доклада. Как да укрепим екосистемата за социално въздействие и да улесним по-информираното, целенасочено и ефективно дарителство в България? „Предприятията и хората са все по-склонни да ангажират своите ресурси – пари, време и умения – за справяне с най-належащите социални и екологични предизвикателства. Улесняването им е в интерес на всички нас. Надяваме се, че препоръките, изготвени в сътрудничество с организациите, формиращи екосистемата за социално въздействие в България, ще помогнат за определяне на приоритетите и предприемане на подходящите действия“, каза Анна Корженевска, основател на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe. Нестабилната политическа ситуация възпрепятства диалога с публичния сектор В България основно препятствие пред разработването на дългосрочни стратегии и действия е липсата на стабилност на централното правителство. С многократните смени на правителствата през последните две години, включително на министрите, отговарящи за социалните въпроси, ефективният диалог и осъществяването на промените са трудни. Ето защо е необходимо да се насърчи хоризонталният подход към социалните въпроси и общата стратегия. Би било полезно да има специален орган или лице, което да отговаря за това във всички министерства. Правителството предприе стъпка в тази посока, като създаде самостоятелен отдел към Министерството на труда и социалната политика, за да улесни обмена на знания между различните заинтересовани страни, които вече разполагат с известни знания, но биха имали полза от по-активен подход. Недостатъчно дългосрочно финансиране на социални цели Както и в други държави от региона, в България преобладава краткосрочно и основано на проекти финансиране. Също така преобладава подходът „тук и сега“, а не задълбоченият анализ на проблема. Фондовете на ЕС, макар и потенциален източник на дългосрочно финансиране, са свързани с предизвикателства като взискателна бюрокрация и отчетност. Международните частни фондации някога бяха важен източник на дългосрочно финансиране, но много от тях се оттеглиха след присъединяването на България към ЕС, като приеха, че фондовете на ЕС ще покрият необходимите средства. Оказа се обаче, че много организации започнаха да предоставят социални услуги на държавата, като по този начин отново станаха зависими от публично финансиране. Завръщането на международните донори в България би осигурило стабилност, докато подкрепа в областта на фондовете на ЕС по отношение на изготвянето на заявления и отчитането остава необходимост. „Като организация с мисия за подобряване на бизнес средата, инвестиционния климат и стандарта на живот в страната, ние вярваме, че застъпничеството за продуктивен диалог и партньорство е от ключово значение за създаването на стабилна дългосрочна подкрепа и преминаването отвъд краткосрочно финансиране основано на проекти. С обединените усилия на всички заинтересовани страни можем да създадем по-ефективна и устойчива система в полза на всички българи“, каза Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на AmCham България. Липса на последователност при определенията и стандартизираната терминология В областта на социалните предприятия и инвестициите с положително социално или екологично въздействие, т.н. impact investing, често има объркване и липса на яснота. За някои тези инвестиции са по-скоро нова форма на филантропия, отколкото реална алтернатива на традиционните инвестиции. Нефинансовата отчетност също е нов елемент за много от предприятията (особено за местните), като понастоящем липсват ясни насоки. Стандартите следва да са международни и да са съобразени с глобалната верига на доставки. Стандартизацията е важна, както и експертната помощ и насоки, с които да се дадат разяснения за постигането на добри резултати. Предприятията сега създават специализирани екипи, които да се занимават с това. За да се решат тези проблеми, би било от полза да се разработят еднозначна терминология, инструменти за измерване на въздействието, стандартизирана нефинансовата отчетност и да се обменят знания в тази област. Липса на популяризиране и подкрепа в областта на инвестициите с въздействие Инвеститорите виждат, че социалните въпроси стават все по-важни, но се нуждаят от насоки какво означава това за тях. Не е ясно как да се измерва въздействието и какво точно означават този тип инвестиции. Темата е нова и неясна. Ето защо би било полезно инвеститорите да разполагат с набор от прости и разбираеми насоки и добри практики. Струва си също така да се обмисли предоставяне на подкрепа от страна на публичната администрация за намаляване на инвестиционния риск (например данъчни стимули). „Вярваме, че преодоляването на пречките, очертани в сътрудничество с организациите, формиращи българската екосистема за социално въздействие, ще помогне да се определят приоритетите и да се насочат по-нататъшните действия, като се повлияе положително на нивото на социална ангажираност сред частните донори през следващите години“, каза Анна Корженевска. Липса на система от стимули, изразяваща се в данъчни облекчения Понастоящем физическите лица могат да приспаднат 5%, 15% или 50% от сумата от данъчната основа за направените от тях дарения, а предприятията могат да намалят финансовия си резултат, при условие че разходите за дарения възлизат на 10%, 15% или 50% от счетоводната им печалба, но приспаданията не са толкова значителни предвид ниския размер на данъка (10% върху приходите и върху доходите на физическите лица). Също така, даренията в полза на организации с нестопанска цел в частна полза не се признават за данъчни цели, а изискванията за документиране на данъчни облекчения са тежки и могат да възпрат потенциалните донори. „За да се реши този проблем, следва да се обмисли промяна на механизма или въвеждане на други видове стимули, като например преференциално третиране при търгове сред други. С опростяването на изискванията за документиране и разширяването на списъка на признатите бенефициери би се намалила административната тежест и би се насърчи подкрепата за по-широк кръг каузи и организации.“, каза Вяра Тодорова, партньор отдел „Данъци“ в „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“. Строги правила за осъществяване на търговска дейност от юридически лица с нестопанска цел Понастоящем Законът за юридическите лица с нестопанска цел позволява на юридическите лица с нестопанска цел да извършват дейност, чрез която да генерират приходи, но приходите се облагат с корпоративен данък (10%) и са свързани с определени условия и ограничения.

4.6/5 - (48 votes)
PREVIOUS POST
България въвежда 15% данък печалба за мултинационалните компании
NEXT POST
Бизнес климатът през юни остава почти без промяна

1 Comment

  • февруари 5, 2024 at 10:50 am
    Надя

    Страхотно!???? Честито на всички, които подкрепят и насърчават филантропията в нашето общество! ????

15 49.0138 8.38624 1 1 4000 1 https://p2websites.be 300 0