Надмощието на обществения сектор на пазара на труда в много региони се засилва
В 224 общини през 2022 г. общественият сектор осигурява по-висока средна заплата от частния, въпреки догонването на национално ниво през последните години. Още повече, в 42 общини той създава повече от половината заетост. Това свива конкуренцията, състоянието на пазара на труда и потенциала за растеж и частни инвестиции в много общини. Най-висок е броят на работещите в обществения сектор в столицата – 142 хиляди души, което е очаквано, предвид че в града е съсредоточена както много голяма част от държавната администрация, но и голям брой университети, училища и детски градини, здравни заведения и др. под. На второ място е Пловдив с 35 хиляди работещи за държавата, на трето – Варна с 27 хиляди. Очаквано в тези големи общини и частният сектор също поддържа значителен брой работни места – в столицата наети в него са 627 хиляди души, в Пловдив – 110 хиляди, във Варна – 97 хиляди. Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (89%) и Бойница (92%), където на практика частният сектор отсъства. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални по правилата на НСИ. В 42 общини повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. Броят на тези общини се увеличава през последните години, но остава почти без промяна спрямо 2021 г. На обратния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 25 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес, да намалява. Прави впечатление, че повечето случаи с малък дял на наетите в публичния сектор са най-вече по-малки общини с много силно развита индустрия. Оформят се клъстери от такива около водещите градски икономики – най-видимо около столицата, Варна и Пловдив. Що се отнася до големите икономически центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – делът на публичния сектор в тях гравитира около 20%. Има обаче и областни центрове, в които ролята на обществения сектор е значително по-висока – във Видин и Враца делът му достига 35%, в Силистра – 32%. В 204 общини делът на наетите в обществения сектор остава непроменен или се увеличава за периода след 2018 г., като най-видим е ръстът в Хитрино (17 пр.п), Златица (13 пр.п.), Лесичово, Белоградчик и Крушари (12 пр.п.). Спад е отчетен в едва 56 общини, но в 26 от тях свиването е с под 2 пункта. Повишаването на дела на наетите в публичния сектор е част от по-дългосрочна тенденция, като годините на пандемията значително ускориха тези процес. Важно е да отбележим обаче, че спрямо 2021 г. се наблюдава успокояване най-вече в резултат на прекратяването на свиването на заетостта в частния сектор Причините за негативната динамика са очевидни – почти целият удар на кризата върху пазара на труда беше концентриран върху частния сектор, докато работните места в обществения бяха относително по-стабилни. Възстановяването през следващите години години пък е силно неравномерно, като по-слабо развитите региони на страната регистрират по-бавен икономически растеж, и оттам по-бавно възстановяване на частната заетост. Това, от своя страна, поставя под съмнение способността на редица по-малки общини да поддържат местните си икономики жизнеспособни в средносрочен план при положение, че във все повече от тях държавата се явява основен работодател. През 2022 г. най-високите средни брутни месечни заплати в обществения сектор са в енергийните центрове Козлодуй (3608 лв.), Раднево (2713 лв.) и Гълъбово (2266 лв.), като благодарение на силната за енергетиката година при тях се наблюдава значителен ръст спрямо 2021 г. В столицата, където е концентрирана по-голямата част от държавната администрация средната заплата в обществения сектор достига 2199 лв. на месец. В останалите общини месечните заплати в обществения сектор са под 2 хиляди лева, като относително високи са те в областните центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Ямбол, Велико Търново. Прави впечатление също, че при „държавните“ заплати се наблюдават относително по-малки разлики между отделните региони на страната – общини с под хиляда лева месечно например вече няма, а най-ниското заплащане е било в Трекляно (1020 лв.). Причина за това е централизираното определяне на равнището на възнагражденията в значителна част от публичната сфера, което в общия случай не отчита регионалните различия в икономическото развитие и състоянието на пазара на труда. Очаквано при заплатите в частния сектор има по-чувствително разслоение. Лидер тук е Кнежа с 3575 лв. месечно възнаграждение в резултат на много доброто представяне на производството на растителни масла, подкрепено от високите цени на международните пазари и силния износ. На второ място е индустриалният център Пирдоп (2655 лв.), следван от столицата (2538 лв.), Девня (2291 лв.), Гълъбово (2256 лв.) и Панагюрище (2131 лв.), а в топ 10 влизат и други водещи индустриални общини като Божурище и Куклен. Важно е да отбележим обаче, че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, а те почти сигурно биха били сред лидерите. Формират се ясно видими клъстери с високи заплати около София, Пловдив, Габрово, Варна. С под хиляда лева средно брутно месечно остават 101 общини – значителен спад спрямо 150 година по-рано, а в Якоруда и Сърница частният сектор плаща на наетите средно под 600 лева. В 224 общини публичният сектор дава по-високи възнаграждения, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния сектор е едва 36% от тази от обществения – няма изненада, като имаме предвид високоплатените работни места в държавната атомна електроцентрала. В шест други общини заплатите в частния сектор са под 50% от тези в обществения, като освен другия енергиен център Раднево останалите са сред по-слабо икономически развитие общини. Интересен е паралелът между Раднево и съседната община Гълъбово, където частният сектор изравнява заплатите в обществения – разликата се дължи на факта, че в този случай големите енергийни компании са частни. Там, където частният сектор води с много в общия случай местната икономика е движена от силно развита преработваща промишленост или минно дело – Кнежа (265%), Пирдоп (159%), Панагюрище (143%), като през 2022 г. преднината на частния сектор се увеличава. Благодарение на бързия и устойчив ръст на заплатите в ИКТ в София частният сектор също дава чувствително предимство (115% през 2022 г. при 108% през 2021 г.), но в останалите областни центрове балансът е в полза на обществения. В периода 2018-2022 г. в почти цялата страна общественият сектор увеличава своята преднина, като сближаване или увеличаване на преднината на частния сектор се наблюдава в едва 43 общини. Увеличаващата се преднина на публичния сектор в заетостта и заплатите в много местни икономики има значителни последствия за потенциала за растеж и бъдеща траектория на развитие. Най-важната е, че почти навсякъде в общия случай работата за държавата – било то в училище, в общината или пък в полицията, е по-привлекателна от тази в частния сектор, което директно спъва неговото развитие и новите инвестиции. Важна част от причината е обаче и големият брой общини, което създава предпоставки за съществуване на немалка администрация, която би била значително свита при предначертаване на границите и обединение на малките и икономически слаби общини. Не бива да се пренебрегва и пряката зависимост на работещите в обществения сектор от държавния бюджет – в добрите години на излишъци и високи приходи повишаването на жизнения им стандарт не представлява проблем, но в кризите ръстът на заплатите е обект на политическа договорка. Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика (ИПИ)
